Valerie: It seems strange that my life should end in such a terrible place, but for three years I had roses and apologized to no one. I shall die here. Every inch of me shall perish. Every inch, but one. An inch. It is small and it is fragile and it is the only thing in the world worth having. We must never lose it or give it away. We must NEVER let them take it from us.- V for Vendetta –
Цитат от любимия ми филм. Мисля, че се отнася до любовта, макар че със същия успех може да засяга и честта, свободата или вярата. Аз все пак предпочитам да е за любовта. Само че ако може тази по филмите, а не тази в реалния, лишен от романтика свят. Защото колкото и да ми се иска погледите ни да се срещнат в препълнена стая, да чуя камбанен звън и пърхане на ангелски криле, това рядко се случва, нали? Любовта всъщност е едно доста егоистично чувство – противно на впечетлението, което оставят любовните поеми и прочие тиради, човек всъщност дълбоко в себе си търси щастието – своето не на партньора си. Не е ли отсрещната страна просто инструмент, с който постигаме миговете блаженство – един поглед, едно докосване и т.н. А и в какво точно се състои акта на влюбването? Търсене на индивид, които да отвърне на чувствата ни. Реално всички обичаме да сме обичани, една усмивка, случайно докосване във автобуса, един мъничък аванс и вече сме готови да отдадем живота си на идеята за прекрасната, чудна любов!
Това би звучало доста по-убедително ако не идваше от мен... Тази, която затопля витрините с дъха си за да рисува сърца по тях... А да ми видите тетрадката по математика! Пълна скръб. Реално изчетох доста материал по въпроса с влюбването, мисля че напълно покрих теоретичната страна. Практическата от друга страна страшно ми куца... В колко човека може да си влюбен без това да обезценява чувството? Истинската любов би трябвало да е ясна и проста, нали? Обичаш един човек, по онзи обсебващ начин, сещате се, като по филмите, и толкова! Хм да, ама не... В реалния живот нищо не е толкова категорично. А как ми се иска да отсъдя за един или друг – „разглезено момченце, което не знае какво иска”, „страхливец, който бяга от щастието си”, „лъжец, който обича да сваля звезди” и прочие, а... не мога. В моя филм няма злодеи, самата аз съм била и лошата, и добрата, и разглезеното момиченце и страхливката, та дори и лъжкинята. И всеки път, когато ми разбият сърцето ми идва да кресна и заклеймя виновника, но... такъв всъщност няма, нали? Истината е, че рядко хората правят нещо от проста проклетия, най-малкото когато е замесена любовта. Реално всеки просто търси щастието си, в процеса разбива чужди сърца, разбива и своето, но никой не може да бъде съден за това, че е просто човек и греши, и се изкушава и залита и пада... Най-малкото аз.
И да, това се получи доста объркано, хаотично и несвързано, нали? Отлично, огледален образ на вътрешния ми свят в момента...
1 коментара:
Любим филм. Любим цитат. Понякога целия външен свят е много хаотичен и несвързан. Хубаво изразяваш вътрешния си свят.
Публикуване на коментар