Subscribe
Add to Technorati Favourites
Add to del.icio.us
Powered By Blogger
четвъртък, 16 април 2009 г.
Публикувано от dragonfly


- Part ІІІ -

Memory...

Уилям обходи просторното помещение с поглед и въздъхна тихо. Бал. Той беше на бал. И приживе ги беше ненавиждал тези неща, но сега му бяха особено неприятни. Който беше измислил така популяризиралия се мит за вампирите и чесъна явно не беше влизал в стая фрашкана с напудрени, препотени благородници – ето това, това вече можеше да го вкара в гроба за неопределен период от време. Промуши пръст в тясното пространство между врата си и бялата накъдрена якичка – а Инквизицията си мислеха, че разполагат с уреди за причиняване на бавна и мъчителна смърт – и се опита да разхлаби гибелната й хватка. Нищо чудно, че хората напоследък измираха като мухи! Чума... ХА! Европейската мода, ето какво ги довършваше! Самият той никога не би се подложил доброволно на нещо подобно, а тя щеше да гори в Ада во веки задето... Една малка ръка в червена сатенена ръкавица се спусна нежно по рамото му и се увеси на лакътя му.

- Ммм, танцува ми се – проточи Дара и се ухили подкупващо
Вампирът изцъка раздразнено с език и я огледа с периферното си зрение. Дългата й черна коса се спускаше на едри къдрици по раменете и гърба й и почти изцяло покриваше вървите на стегнатия й червен корсет, а обръчите на полите й потракваха застрашително при всяко нейно движение. Как успяваше да маневрира между хората в залата с всичко това, за него си оставаше загадка. Върколачката се приведе напред и напълно се отпусна на ръката му, втренчвайки сивите си, изпълнени с очакване очи в неговите. Уилям въздъхна отново и осъзна, че битката е вече загубена
- Добре, но само един та... – започна той, ала беше грубо прекъснат и почти мълниеносно завлечен в центъра на помещението. Дара пусна ръката му чак, когато се беше изравнил с останалите рипкащи благородници и се отдалечи на известно разстояние, заставайки на няколко метра пред него. Последваха поредица странни пируети, смени на партньорите, въртежи, приклякания, подтичвания и какви ли не абсурдни глупости, като в края на всичко това, върколачката се беше озовала в другия край на залата, борейки се учтиво, но все пак настоятелно с палавите ръчички на едно деде, а на него се беше паднало невъобразимото удоволствие да партнира на някаква графиня на средна възраст, чиято скромна рокля му позволяваше при всяко приклякане да измества с по една идея границата на допустимото благоприличие в съзнанието си. Музиката спря и Дара като с магия отново изникна пред него, макар че вече изглеждаше откровено вкисната и раздразнена. Той понечи да се върне обратно при тълпата наблюдаващи, но в същия момент органа отново засвири, този път някаква бавна мелодия и върколачката го дръпна настоятелно назад, поставяйки едната му ръка на кръста си. Явно беше твърдо решена да танцува и той нямаше думата. Не, това трябваше да спре! Той не беше парцалена кукла, че да си го подмятат, както си искат! Понечи да се отдръпне, но когато вдигна очи, срещна светналото й, усмихнато лице и само промърмори:
- За Бога, жено, ще ме оставиш ли да водя или какво?!
- Ако спреш да ме настъпваш! - сопна му се в отговор тя и набръчи нос, в нещо, което във вълчата й форма щеше да мине за предупредително озъбване. Уилям изръмжа изнервено и усети как му кипва... Хвана я здраво през кръста и най-безцеремонно я пренесе през цялата зала, докато не стигна един затънтен ъгъл. Тръсна я там като чувал с картофи и я сграбчи за раменете, разтрисайки ги леко напред-назад.
- Виж, ако през последните месеци не си разбрала - Аз. Съм. Същество. На. Мрака! Не обичам големи тълпи - все едно да вкараш малко дете в магазин за бонбони и да му кажеш да не пипа. Не съм фен на тесните яки и изтупаните костюми - получих своята доза благороднически живот приживе, сега искам да съм свободен като птичка... прилеп... все едно! Сега слушай особено внимателно - Аз не танцувам. Просто не го правя, не ми харесва, не го намирам за забавно, занимателно или каквото там виждаш ти в цялата постановка. Ако искам да демонстрирам интерес към даден човек... жена... същество... намирам други начини. Ясен ли бях?
Дара смъкна мълчаливо ръцете му от раменете си, хвана къдравата му якичка и го придърпа към себе си, така че лицата им се озоваха на сантиметри едно от друго.
- Много говориш - ухили му се тя, но преди вампирът да е успял да отвърне, а тя подозираше, че той планира да й дръпне още една безкрайна поучителна реч, устните й се притиснаха в неговите и в тъмното им ъгълче се възцари блажена тишина.

- End -

0 коментара:

Публикуване на коментар